ОКРИЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОКРИЛЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; окриля̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Книж. 1. Давам, вдъхвам на някого увереност, сила, готовност за действие, живот; въодушевявам, ентусиазирам, окрилям. Сега велика, безпределна любов ме окрилява и прави способен да раздрусам света. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 87. Въздухът омайва, цялата природа окрилява. Ст. Даскалов, ЕС, 121-122. Аз знам: / ще дойдеш. / Сещам твоя дъх. / Насъщния ни хляб ще ни дадеш ти. / Тъй, както подир суша идва дъжд — / да освежи, да окрили с надежди. Хр. Радевски, ВН, 38.
2. Давам тласък и подкрепа на някакво чувство, идея, действие и проч. у някого; насърчавам. И за да не се издаде, да не пречупи вярата, която бе дошъл да окрилява, той надделя себе си, дигна както някога бамбуковия бастун и извика високо, пламенно: — Да живее България, юнаци! Ст. Дичев, ЗС I, 448. Той рисуваше министри, генерали, видни артистки и многото пари, които взимаше за картините си, и благоволението, което проявяваше към таланта му официалното общество, бяха окрилили самочувствието му. А. Гуляшки, Л, 466. Приготвили сме ний, каквото сме могли — / и вяра в делото дух смел ще окрили / за подвиг. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 132. окрилям се, окриля се страд. Отново се окрилява и надеждата, че славянската книжнина ще пусне корен, щом ѝ се предоставя толкова обширно и плодородно поприще — Панония, Словакия, Моравия, част от Хърватско. Н. Драгова, КО, 50.