ОКРЍЛЯНЕ1 ср. Книж. Отгл. същ. от окрилям и от окрилям се; окриляване1. Пороен дъжд ли ме настигнеше сред безднени клисури, буря ли поваляше до мене вековни дървеса,.. — вред и всякога душата намираше своето окриляне, чувствата — своя изблик. А. Страшимиров, УШ, 16.