ОКРУЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКРУ̀ЖЕН¹, ‑жна, ‑жно, мн. ‑жни, прил. Остар. Книж. Окръжен. Съдебно-полицейската власт на губернаторите,.. и на окружните началници,.. ся определя по главните основания за гражданското управление на губерниите и на окрузите от 7 юлий 1877 л. ВП, 4. През "неделя православия" в нашия град стана едно окружно събрание. С, 1872, бр. 41, 325.

◊ Окружно писмо. Остар. Канц. Окръжно писмо. Тогава призова писара си,.., и по заповестта на патриарха написа едно окружно писмо много любопитно. Ч, 1871, бр. 9, 279. Чрез едно окружно писмо,.., граховският пехливанин и назарин на девлета заповядваше да са пристъпи вече до "урежданието" на българските училища. Хр. Ботев, Съч. 1929, 194.

ОКРУ̀ЖЕН², ‑жна, ‑жно, мн. ‑жни, прил. Остар. Книж. Страничен, допълнителен. Тая наука [риториката] е една от съставните части на така наречените окружни уроци (..) и потребни за всякой образован человек. Ф. Велев, КР (превод), IV. Ласкателството прилича на едно живописно окружно вооружение (..), зачтото весели человека, когото ласкае, но не му дава никаква полза. А. Гранитски, ПР (превод), 107.