ОКРУ̀ЖИЕ

ОКРУ̀ЖИЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Книж. Окръг; окръжие. Населението в окружието са намирало в едно твърде удовлетворително положение и не желаяло никакво променение. НБ, 1877, бр. 66, 258. Язикът им [на преселниците] е чист български, както се говори в Свищовско и Никополско окружие. ДЗ, 1868, бр. 45, 169. Източна област, със столица Търново, ще състои от окружията: Търново, Русчук, Тулча, Варна, Сливен. НБ, 1877, бр. 61, 237.

Списък на думите по буква