ОКРЪГЛЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКРЪГЛЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Попълване на нещо до определен размер с цел да му се придаде завършеност, да стане цялостно; закръгление, закръгляне, закръгляване, окръгляне. В решителната минута там [в Австрия] ще настояват на окръглението на естествените граници. НБ, 1876, бр. 57, 222.

2. Закръгляне (на число или количество); закръгление, закръгляване, окръгляване. След първото окръгление сумата стана 600 лева.

3. Заоблената, кръглата част на нещо; закръгление. При изпитване листа на чупливост той се затяга със стиски, чиито окръгления имат радиус 5 мм. Кл. Карчев и др., ЕЛ, 246.