ОКРЪНДАК —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКРЪНДА̀К, мн. ‑ци, м. Диал. 1. Чепато или кастрено дърво. — Море, не е толкова за слога, колкото за окръндака, за крушата — размаха калпак дядо Пено и го пухна в грамадата. Кр. Григоров, Н, 127.

2. Очукан, ощърбен съд. — Станкеее, снахоо, я напълни тоя окръндак — сочеше крондира той. Кр. Григоров, Н, 212.