ОКРЯКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКРЯ̀КВАМ, ‑аш, несв.; окря̀кам, ‑аш, св., прех. Разг. С крякане, викане огласям наоколо. Разправяха се продължително и на висок глас. Жената беше особено гласовита. Окряка цялата махала. окряквам се, окрякам се страд.