ОКСИДАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКСИДА̀ЦИЯ ж. 1. Хим. Химически процес, при който някое вещество се съединява с кислорода, отдавайки електрони; окисляване, оксидиране. Известно е, че много химически процеси, като хидратация, оксидация и др., са свързани с отделянето на топлина. Н. Ненков и др., БС, 17.

2. Техн. Полагане на изкуствено окисно покритие върху метали с цел да се предпазват от корозия или за декоративно оцветяване, за електроизолиране и проч.; оксидиране. Оксидацията може да се осъществи по химичен, термичен или електрохимичен метод.

— От лат. oxydatio.