ОКСИТОЦЍН

ОКСИТОЦЍН м. Биохим. Хормон, който предизвиква свиване на гладките мускули на вътрешните органи (специално на матката). Природният окситоцин се продуцира от задния дял на хипофизната жлеза и действува предимно върху контракциите на матката и върху млечните жлези. Вселена 69, 278.

— От гр. |ξύς 'остър, бурен, бърз' + τόκος 'раждане'.

Списък на думите по буква