ОКСИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКСЍЯ, мн. ‑ѝи, ж. Остар. Езикозн. Остро ударение, използвано в старата българска писменост. Поп Ставри беше неукротим и повеляваше да се въведат пак оксиите и вариите, но най-после отстъпи и се съгласи да останат само на над Бог и над ангел. Ив. Вазов, Съч. VIII, 98. "Колко са ударенията? Две: остро (оксия) и тяжко (вария). Т. Хрулев, БГ, 7.

— От гр. |ξεqα.