ОКТА̀НОВ

ОКТА̀НОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Хим. Който се отнася до октан. Трититанът и изооктанът са октанови изомери.

◊ Октаново число. Хим. Условен показател, който характеризира антидетонационните качества на бензините за двигатели с вътрешно горене. Според някои изследвания с прибавянето на литиеви съединения към бензина се повишава октановото му число. ВН, 1962, бр. 3279, 4. По-голямото октаново число показва по-силни антидетонационни качества на горивото. △ Октановото число на нормалния хептан е нула.

Списък на думите по буква