ОКТОИХ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКТОЍХ м. Рел. Богослужебна книга в православната църква с песнопения на осем гласа; осмогласник. Отначало повечето училища са били манастирски — учението в тях е носело предимно богословски характер. Октоихът и псалтирът са служили за читанки. Б. Пенев, НБВ, 18. В същото време откъм стаичката се понесе гласът на чича й Стефана. Той пееше Октоиха като люлееше своя гъвкав глас, придружаван от боязливо силом сдържано исо на хаджи Пеня. Д. Немиров, Б, 89. Учителят, условен за 300 гроша годишна плата, седеше и шиеше. Когато учениците идеха при него да си прочитат урока от Октоиха или псалтира,.., учителят продължаваше шиението. СбНУ ХI, 348.

— От гр. |κτώηχος.