ОКУЛТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКУ̀ЛТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Книж. Който се отнася до окултизъм, окултика. Още от началото на VII век имаме едно подражание на Платоновите диалози от Теофилакта Симоката.., в един разговор между Антистена и Поликрата се разискват разни алхимически и окултни проблеми. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 169. На български ние имаме една странна и чудата поема за Слънцето,.., в която лична приумица на автора,.., окултна традиция и средновековна мистика обрисуват премеждията на Слънцето. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 110. — Вижте какво — казах веднаж на ясновидеца,.. — Имам една идея. Намислил съм да потърся моя двойник чрез вестниците.. — Щом нямаш търпение, прави каквото искаш! — отсече сърдито пророкът. — Ти се отнасяш несериозно към окултните закони. Св. Минков, Избр. пр., 141. Окултно обяснение.

◊ Окултни науки. Книж. Теории и практически похвати и действия като алхимия, магьосничество и др., които се занимават с обяснението на свръхестественото, тайнственото и необяснимото в природата и човешкия живот, останали неизяснени от рационалното познание. Въпросът за магията бе по-сложен. Джордано ненавиждаше окултните науки и кореше шарлатаните, които използуваха наивността и глупостта на хората, за да се обогатяват. Сл. Боянов, СК, 245. Самият Джон Андерхил бил по специалност доктор по богословие и магистър на окултните науки. Ем. Манов, ПВУ, 149. Астрологията, алхимията и дивинацията (предсказанието) са окултни науки.

— От лат. occultus 'скрит, таен' през фр. occulte.