ОКУЛЯ̀Р

ОКУЛЯ̀Р м. Физ. Част на сложен оптически уред от едно или повече оптически стъкла с роля на лупа, през която се наблюдава някакъв обект. Сред работите на Галилей Кеплер открива друга телескопична система — с обектив и окуляр от двойно изпъкнали лещи. М. Калинков, ГГ, 35. Зачислиха Златан към второ оръдие на трета батарея.. Щом сложи ръка върху повдигателния механизъм и залепи око на меката гумена подложка на окуляра, той почувствува странна сигурност в ръцете си. П. Вежинов, ВР, 73-74. Слановски вдигна бинокъла. Сърцето му изведнъж се сви, сякаш щеше да спре ударите си от радост. В кръглия окуляр на бинокъла той ясно виждаше българските униформи на веригата, която вървеше спокойно срещу тях. В. Нешков, Н, 190. Сложния микроскоп състои най-малко от две събирателни стъкла, от които едното е обърнато към предмета и ся нарича обектив.. Другото е по-малко издуто от него и ся нарича окуляр (очно стъкло), защото е назначено за окото. И. Гюзелев, Ф, 289-290.

— От лат. ocularis 'очен' през фр. oculaire и рус. окуляр. — И.Н. Гюзелев, Физика 1874. Друга форма: окула̀р.

Списък на думите по буква