ОКУМВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОКУ̀МВАМ1, ‑аш, несв.; оку̀мя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Вземам някого за кум, правя някого кум; окумявам1. Наканила [Марковица] китени сватове,/ окумила кума господина. Нар. пес., СбНУ IХ, 18. Па изпратих либе да ми искат,/ тие казват — нека да не чека,/ че сме ние Станка погодиле,/ а него сме за кум окумиле. Л. Каравелов, БСВ II, 104.
ОКУ̀МВАМ2, ‑аш, несв.; оку̀мя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Изправям, поставям нещо или някого да стои пред, срещу някого. Какво си го окумила срещу мене? Н. Геров, РБЯ, 355. окумвам се, окумя се страд.
ОКУ̀МВАМ СЕ несв.; оку̀мя се св., непрех. 1. Разг. Заставам някъде бездеен, неподвижен, мирно; окумям се. — Седнете де, какво сте се окумили като млади булки пред свекър! Я да чуем за какво разговаряте. Цв. Минков, МЗ, 182. — Иване, какво си се окумил тук! — скара му се старата. — Я да подринеш снега пред къщи, направи пътеки, поразчисти тук-там, та да можем да излизаме. Г. Караславов, Тат., 225. Добре, че клисарят беше се залисал,.., аз минах с наведена глава като грешник и се окумих до големия свещник. Ст. Даскалов, БП, 28. По едно време тупна шишарка, вдигнах глава, белка се беше окумила на висок клон, за миг се стрелна на по-висок. Е, 1981, бр. 1085, 3. Поп Георги седи на миндерлъкът и брои бройницата си, а жена му и Стана са окумиле до него и гледат го в очите. Л. Каравелов, Съч. V, 210-211. ● Обр. Току зад вратата, сънлива като нас, се беше окумила метлата. Под нейното ветрило се подаваха няколко дребни остатъка от снощната ни вечеря. Ст. Чилингиров, ХНН, 4.
2. Остар. и диал. Пристигам, идвам някъде обикн. неочакван или нежелан; окумям се. Ами като си от Могила, защо не ми би една телеграма — сърдеше се момъкът, — та да бях взел влака, ами си се окумил сега? С какво ще вървим по туй време? К. Константинов, Избр. разк., 145. Има ли по-неприятно нещо за един доктор, по-глупаво положение, отколкото да се окуми в дома на един свой болен, който има нужда вече от поп, а не от доктор? Ив. Вазов, Съч. IХ, 77. Работата му все пак вървеше, ала от где се окуми един безобразен хлапак.. — от где се намери, та отвори тук фотография. Д. Немиров, БЛ, 6. Беше настъпила вечерта, когато вълкът се окуми пак пред козята къщурка. А. Каралийчев, ТР, 103. Възможно е и сестра ѝ да се окуми на венчаването. Не, това венчаване няма да стане, това е невъзможно. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 163. // Озовавам се, появявам се някъде. Ханджията, бае Монче .., зашета весел; на всяка маса се окуми шишенце. А. Страшимиров, Съч. V, 258.
ОКУ̀МВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; оку̀мя се, ‑иш се, мин. св. ‑их се, св., непрех. Разг. Изпадам в потиснато душевно състояние, загубвам настроение, омърлушвам се; окумям се. Драгой забеляза, че Бодко е без настроение. — Какво си се окумил? Май че не ти харесва тука. В. Ченков, СНД, 51. — Чакай бе! Още не сме пили по една ракия... Ти какво си се окумил?... Дамян .. каза тихо: — Всеки човек, бай Пешо, си има по един дерт! Т. Монов, СН, 126. — Ти какво си се окумила така? — попита свойски жената,.. — Да не си болна? Й. Стоянов, ПД, 52.