ОКУМВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКУ̀МВАНЕ¹ ср. Диал. Отгл. същ. от окумвам¹.

ОКУ̀МВАНЕ² ср. Диал. Отгл. същ. от окумвам² и от окумвам се.

ОКУ̀МВАНЕ³ ср. Разг. Отгл. същ. от окумвам се; окумяне. Не зная защо е това тяхно окумване — може да имат някаква грижа.