ОКУ̀МЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Разг. Който е в потиснато душевно състояние, без настроение; омърлушен, оклюмал. Мъж и жена в селски дрехи седяха окумени на скамейката пред лекарския кабинет.