ОКУМЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКУМЯ̀ВАНЕ¹ ср. Диал. Отгл. същ. от окумявам¹; окумване¹.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОКУМЯ̀ВАНЕ² ср. Диал. Отгл. същ. от окумявам² и от окумявам се; окумване².

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.