ОКУПАТОР —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКУПА̀ТОР м. Книж. Вражеска войска, държава, извършващи окупация, държащи под окупация друга държава или отделна територия с принадлежащото ѝ население; окупант, завоевател. // Стесн. Мъж, поданик на държава, извършваща окупация; окупант, завоевател. Из улиците често избухваха сбивания между чуждоземните войници, които окупираха града. Изглеждаше, че не само на окупирания град, но и на самите окупатори не беше леко. П. Здравков, НД, 102. Един ден Славчо научил, че в кожухарската кооперация "Свети Илия" са складирани кожухчета, предназначени за немските войски на Източния фронт. С тях щели да се облекат хиляди немски окупатори. М. Гръбчева, ВИНН, 156. Командирът говори за борбата на народа против фашистката диктатура и германохитлеристките окупатори. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 358. От дума на дума разговорът премина върху тежкия живот на японските окупатори в Холандска Индия. Св. Минков, ПК, 5.

— От лат. occupator през ит. occupatore.