ОКУПАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКУПА̀ЦИЯ, мн. ‑ии, ж. 1. Завземане с военна сила на държава или отделна територия с принадлежащото ѝ население и поставянето им под пълен контрол и в подчинение; окупиране. Действието произхожда в един крайдунавски град на България, през руската окупация на 1878 година. Ив. Вазов, МЧ, 2. Само едно помирение с Русия може да оправи работите ни.. — Ти не повтаряй приказките на русофилите.. — Ако питахме тях и руска окупация ще поискат, и Александър III за наш цар ще признаят. В. Геновска, СГ, 443. Господин редакторе, един приятел, пристигнал от Ромъния, успял да се снабди с някои секретни документи по окупацията на България от ромънските войски. Ал. Константинов, Съч. I, 85. — По настояване на англичаните и американците съюзната контролна комисия нареди изборите да бъдат отложени!.. — Защо трябва да ги слушаме, ние не сме под тяхна окупация! Др. Асенов, ТК, 19-20. Нужно е военна окупация от страна на европейски войски в злочестите християнски провинции, та тогава може да ся уредят онези правдини, които могат да осигурят живота на християнете в Турско. НБ, 1876, бр. 43, 169.

2. Разш. Самоволно заемане и поставяне под контрол на сграда, помещения и под. (обикн. в знак на протест).

— От лат. occupatio през фр. occupation, рум. ocupaþie и рус. оккупация. — В-к Стара планина, 1876, бр. 29, 116.