ОКУРАЖАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКУРАЖА̀ВАМ, ‑аш, несв.; окуража̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Вдъхвам смелост, кураж на някого; насърчавам, поощрявам. Противоп. обезкуражавам. Много хора, които бяха послушали съветите му и бяха достигнали целта си, идваха да му благодарят, а това много го радваше и той отново ги окуражаваше да постоянствуват в работата си. П. Гинчев, СбЦГМГ, 7. Филип беше във възторг от възприемчивия си ученик. Радваше му се, окуражаваше го, кореше го ласкаво за допуснати грешки. Ив. Планински, БС, 23. Някои примери от правосъдие ще турят юзда на тие, които безнаказателността окуражава. НБ, 1877, бр. 75, 276. Трябаше решителни хора,.., да излязат.., да търсят свои съмишленици,.., да ги окуражават, да ги подкрепят,.., да работят и прокарват свойта спасителна идея — "Освобождението ни от гърцкото духовенство". Ил. Блъсков, ДБ, 87-88. окуражавам се, окуража се страд., възвр. Движехте се [шепа въстаници] само нощем, далеч от пътищата,.. Оставаше ви още съвсем малко или поне тъй се окуражавахте тогава — ала опасността пълзеше вече по петите ви. Н. Никифоров, ПВ, 146.

ОКУРАЖА̀ВАМ СЕ несв.; окуража̀ се св., непрех. Придобивам кураж, смелост. Отначало той беше несигурен, плашеше се от най-малкия тропот, но сетне започна да се окуражава. Г. Караславов, ОХ II, 583. Постепенно и Марина започна да се окуражава. Учителят се усмихваше, шегуваше се и все гледаше Станка. Г. Караславов, ОХ I, 40.