ОКУРАЖИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКУРАЖЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Който вдъхва смелост, кураж; насърчителен, окуражаващ, поощрителен. Биволите стояха като заковани и той не чувствуваше вече окуражителното им присъствие, с което никога не се смяташе сам. Д. Фучеджиев, Р, 149. Дойдоха целители и билколечители от четирите посоки на света, но не намериха лек за болестта, а само окуражителни думи. Й. Попов, БНО, 68-69. Вторият .., прочел и проучил внимателно статията и високо я оценил.. Но тази окуражителна оценка не достигнала до Мендел. Хр. Одисеев, ТН, 22. Директорът губи спокойствието си, но след няколко окуражителни погледи на плановика и счетоводителя удря пак по масата. Н. Каралиева, Н, 66.