ОКУРАЖИТЕЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКУРАЖЍТЕЛНО. Нареч. от окуражителен; окуражаващо, насърчително, поощрително. Даскал Славейко поклаща побелялата си глава на всяка сричка и се усмихва окуражително. Й. Радичков, ВН, 86-87. Общо взето представената от него [от Дроздев] работа бе намерена за добра и Плямпаев дори го потупа окуражително по рамото. Св. Минков, Избр. пр, 478. Трийсетина мъже, застанали до върбите край пътя, наблюдаваха битката и отвреме-навреме викаха окуражително ту на едната, ту на другата страна. Г. Караславов, ОХ I, 114-115. — До утре... — кима окуражително Виктор, макар че и самият той се нуждае от кураж. Др. Асенов, ТКНП, 316.