ОКУЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКУ̀ЧВАМ, ‑аш, несв.; оку̀ча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. За кучка, вълчица, заек и под. — раждам (малки, кученца). Някога, много отдавна... на село... Кучката ни беше окучила шест кученца. М. Грубешлиева, ПП, 16. По дворовете записукаха пилци,.., кучката ни окучи три слепи кученца. Г. Марковски, СК, 87. // Разш. Разг. Обикн. неодобр. За човек — раждам. — Мъже! Изедници! Разбират ли те от женско тегло! Я да се свие някой от тях да роди! Ами тоя вещер, свекъра ти, защо е окучил само един син? Д. Талев, СК, 122. — Нека и вдовицата да роди, де! а виж, някое люспесто змейче може да се окучи. К. Петканов, ОБ, 250.

ОКУ̀ЧВАМ СЕ, несв.; оку̀ча се, св. непрех. 1. За кучка, вълчица, заек и под. — раждам. А под хармана, дето се бе окучила Арапка, се чуха плачливи скимтения и пъшкане на кутретата, които се притискаха към майка си и сучеха. Ем. Станев, ИК III, 194-195. — Най-скъпата стока беше камилчето и камиларите гледаха да зачене камилата в Турско, пък да се окучи в Българско. Н. Инджов, ПП, 87.

2. За малко куче, вълк и под. Раждам се. Ние сме в Ориента и искаме да си останем в него. Гдето се окучило, там се поучило. Ив. Вазов, БП, 90. Кучето като са окуче, тая разлика има, що е малко от другите кучета, и пак куче умира. Е. Васкидович, ПП (превод), 31. Дет са окучило, там са научило. Погов. СбНУ ХLVII, 447. ^● Обр. Ясно беше — от завистта се е окучила тая мълва. Л. Михайлова, Ж, 58.