ОКЪЛВАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКЪЛВА̀ВАМ, ‑аш, несв.; окълва̀, ‑ѐш, мин. св. ‑а̀х, св., прех. 1. За птица — кълва, изкълвавам нещо, някаква храна докрай. Кълвачът окълва гъсениците по дървото. △ Патетата окълваха тревата край пътеката.

2. За птица — с клюн, кълвейки, наранявам много места или изцяло повърхността на нещо; изкълвавам, накълвавам. Подадох на петлето зрънца, а то ми окълва ръцете. △ Кокошките окълваха доматите. окълвавам се, окълва се I. Страд от окълвавам. II. Взаим. от окълвавам във 2 знач. Щом се срещнеха, двата петела се биеха яростно и се окълваваха.