ОКЪ̀ЛЦВАМ

ОКЪ̀ЛЦВАМ, ‑аш, несв.; окъ̀лцам, ‑аш, мин. св. ‑ах, св., прех. 1. Кълцам всичко докрай; изкълцвам, накълцвам. Следобед, като се върнеше от училище, Тоню ѝ помагаше. Той се качи на големия бряст над плевнята

и окълца всички сухи клони. Г. Караславов, ОХ I, 373. — Щом няма кон, с говедата ще окълцаме — рече мама. — Колкото можем, толкова. Вечерта наметохме хармана, напръскахме го с вода, да глътне праха, и затегнахме стожера. Кр. Григоров, ОНУ, 48.

2. Разг. Отрязвам, орязвам нещо грубо, не както трябва, или повече, отколкото е необходимо; окастрям. △ Тъй окълца клончето, че никаква суровакница няма да стане от него.

3. Разг. Подстригвам коса неравномерно, лошо; окастрям. Виж как ме окълца тая фризьорка. окълцвам се, окълцам се страд. и възвр. Подстригах се сама, но се окълцах.

Списък на думите по буква