ОКЪРВАВЯ̀ВАМ

ОКЪРВАВЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; окърва̀вя̀, ‑иш, мин. св. окърва̀вѝх, св. 1. Напръсквам, нацапвам с кръв на много места или изцяло някого или нещо. Аз и моят колега Петров се сбихме. Той ми разкървави устата, а аз му смачках носа,.. — .. Олеле, какво е това? Окървавили сте пода? Ем. Робов, Ст, 1966, бр. 1039, 1. Изнесе я [кокошката] на двора със свито сърце, замижа и откъсна главата ѝ. Кокошката се преметна няколко пъти, окървави снега и се предаде на смъртта. И. Петров, ПР, 13. Сека година булюк айдуци, / тая година девет булюци. / Сгазиха ми ситната трева, / разматиха студната вода, / изтрошия зелена гора, / окрвавия белите камени. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 301.

2. Наранявам, издрасквам силно, до кръв някого, нещо на много места или изцяло; разкървавявам. Храстите окървавиха лицето му и разкъсаха бедните му одежди. Хр. Смирненски, Съч. III, 187.

3. Прен. Извършвам убийство на човек, хора, проливам човешка кръв. Той стисна камата си,.., и реши да се хвърли въз попа в олтаря и да му забие желязото в гушата.. Той се радваше, че избегна страшното изкушение да окървави черквата. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 132. Червеноводската четица не искала да окървавява своите ножове най-напред с българска кръв,.., та затова не закачила Янка. З. Стоянов, ЗБВ I, 238. Обр. Изобретившите европейското равновесие злоупотребиха с него безгранично и продължителни боеве окървавиха Европа уж за него. Ч, 1870, бр. 2, 48.

4. Прен. Поет. Зачервявам, обагрям нещо с червен, пурпурен цвят. Залезът окървави върхарите на дърветата, помръднаха листата, сякаш се прощаваха с деня, и след малко затихна цялата гора. М. Яворски, ХСП, 254. окървавявам се, окървавя се възвр. Превързах раната, но цял се окървавих.

ОКЪРВАВЯ̀ВАМ СЕ несв.; окърва̀вя се св., непрех. 1. Покривам се с кръв, с рани. Те отново тръгнаха нагоре към облаците. Краката им се разраниха, но те вървяха и вървяха. Ръцете им се окървавиха, но те пак вървяха. М. Марчевски, П, 87.

2. Ставам червен от кръв, почервенявам от кръв. Окървавиха се бистрите ѝ [на България] реки и ручеи от невинна челяшка кръв! НБ, 1876, бр. 40, 157.

3. Прен. Извършвам кървави престъпления, жестоки убийства. Мисълта за зверствата, с които се бяха окървавили, даваше още по-зловещ вид на тия тълпи от башибозуци. К. Величков, ПССъч. I, 6.

Окървавявам / окървавя ръцете си <в кръвта на някого>. Поет. Убивам някого. — Вън от моя дом. Хора, които са окървавили ръцете си с кръвта на тия герои, няма за тях място под моя покрив. В. Геновска, СГ, 541. Намериха се христиени благословени и европейци цивилизовани, които са туриха под пряпореца на дивия завоевател, за да окървавят ръцете си в кръвта на християнина. НБ, 1876, бр. 28, 109.

Списък на думите по буква