ОКЪРКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКЪ̀РКВАМ¹, ‑аш, несв.; окъ̀ркам, ‑аш, св., прех. Диал. Оплюсквам, изплюсквам, опуквам. — "Ежте, момчета!" Изръмжа [Кръстьо] после и изсипа пред нас яребиците.. — Така пиши: чест му направихме на оня министър, като му окъркахме всичките яребици! А. Страшимиров, А, 235. Чудят са моми, маят са, / къде да дянат стареца? / Запратили го за вода, / дано го вода отнесе, / дано го жаби окъркат. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 354. окърквам се, окъркам се. страд.

ОКЪ̀РКВАМ², ‑аш, несв., окъ̀ркам, ‑аш, св., прех. Изкърквам². Додето си поприказвахме, не усетихме кък окъркахме цяла дамаджана с вино.