ОКЪРНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКЪ̀РНЯВАМ, ‑аш, несв.; окъ̀рня, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Диал. 1. Орязвам, окастрям, окършвам, окърням, очупвам. Отсякох аз крушата, окърних я, нацепих дънера с железен клин и додето я натоваря на колата — спусна се тая тежка мъгла. А. Каралийчев, СР, 36. Няколко часа преди това, на изток от Соточинско осмина мъже сечаха гора.. — Ами Цинцара какво ще прави утре, като види как сме окърнили гората. Й. Радичков, ЧП, 147. Дет помина [юначето], мила моя майно льо, планина поломи, / дет помина, мила моя майно льо, гората окърни. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 74. Тръноват го на Низови полени, / .. / Изкълчат му двата крака, нозете, / .. / Окърняват ръцете му и двете. Ост, 1879, бр. 1, 1.

2. Нащърбявам, ощърбявам (Н. Геров, РБЯ III).

3. Ощетявам, лишавам някого от нещо. — Едно търговче ми займа 1000 гр. Помислете, дали не щях да бъда непризнателен ако да го окърня от ползата, която той има от работата ми. Лет., 1874, 243. окърнявам се, окърня се страд.