ОКЪРШВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКЪ̀РШВАМ, ‑аш, несв.; окъ̀рша, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. 1. Кърша, чупя много или изцяло, докрай нещо (клони, листа и под.); очупвам, изкършвам, изпокършвам. С години крушата остаря,.. Бури и виелици окършиха клоните ѝ толкова, че само два останаха да размахват трънчетата си. Кр. Григоров, ОНУ, 155. Накрая окършиха и стъблата им [на доматите] до над четвъртата цветна китка. ВН, 1961, бр. 2967, 2. — Слушай ма, горо зелена, / що сам по тебе поодил, / .. / слъпето ти сам [съм] окършил, / водата ти сам изсушил. Нар. пес., СбНУ ХV, 29.

2. Кърша, раздвижвам (тяло, пръсти и под.); разкършвам. Той [Стамат] се протегна, окърши снага и като се залови за вратата,.., открехна я и погледна в двора. Ст. Дичев, ЗС II, 198. Бистра високо се прозина, окърши тяло и излезе от стаята. М. Грубешлиева, ПИУ, 23. Отпусна се на стола и огледа салона през пенснето си, окърши восъчните си пръсти. П. Мирчев, Е, 15. ^● Обр. Че ма измами, лудо, та ме изведе, / сай долу-долу, накрай селоно, / та ми облюби, лудо, белоно лице, / и ми окърши, лудо, / тьонката снажка. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 207.

3. Диал. Счупвам, скършвам. — Такава пръчка да ми не донасяш други пат [път],.. — сопва му се той, — че ще ти я окърша по задника. Т. Влайков, Пр I, 224. Беше го изваил и другио ореф [орех] от джеб и го клал наземи, та го окършил. СбНУ ХV, 107.

4. Прен. Диал. Привиквам някого към нещо, обучавам някого да прави нещо; приучвам. Трактористите — все възрастни и окършени в занаята мъже — привършиха жътвата пет дена преди да изтече предвиденият от ръководството на станцията контролен срок. А. Гуляшки, СВ, 133. окършвам се, окърша се страд.

ОКЪ̀РШВАМ СЕ несв.; окъ̀рша се св., непрех. 1. Разг. Ставам умел, сръчен в някаква дейност; очупвам се. Като млада булка нищо не знаеше, пък сега каква готвачка стана, окърши се в домакинството.

2. Диал. Счупвам се, скършвам се. Много пати одит стомната на вода здрава, ама еднаж ке се скършит. СбНУ IV, 226. Петкана лиляк кършеше, / у бел го Дунав фърляше. / Пусти се лиляк окърши, / та се Петкана удави! Нар. пес., СбНУ ХLII, 526.

◊ Окършвам си / окърша си езика. Диал. След продължителни упражнения се научавам, придобивам навик да говоря с лекота, добре. Петнайсет пъти го повторихме: хем те си правиха джумбуш и примираха от смях, хем аз си окърших езика, тъй че сетне, когато ме извадиха на съд — занемяха и прокурорите, и съдията. Н. Хайтов, ДР, 140.