ОКЪСЯ̀ВАМ

ОКЪСЯ̀ВАМ1, ‑аш,, несв.; окъсѐя, ‑ѐеш, мин. св. окъся̀х, прич. мин. св. деят. окъся̀л, ‑а, ‑о, мн. окъсѐли, св., непрех. Ставам къс; скъсявам се. По облеклото му — озобана черна шапчица от черна кожа,.., и окъсели стари панталони ‑.., би го взел човек за софийски евреин от типа на битпазарските търгувачи. Ив. Вазов, Съч. IХ, 123. Децата бяха момчета-близнета;.. И двете бяха мургави като майка си,.., с вехти окъсели палтенца и закърпени обувки. Х. Русев, ПЗ, 175. Беше висок и плещест, около тридесет и петгодишен мъж, в тясна полушубка с окъсели ръкави. П. Вежинов, НС, 188. Дните все повече окъсяваха. Ст. Марков, ДБ, 348. Окъсяла рокличка. ● Обр. Годините си минават, човешката памет окъсява, много подробности, които някога са се знаели, избледняват. ЛФ, 1958, бр. 50, 2.

Ще ти окъсеят ръкавите. Разг. Казва се на закъснял за угощение, празненство, защото трябва да се пресяга за яденето.

ОКЪСЯ̀ВАМ

ОКЪСЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; окъся̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Разг. Правя нещо (обикн. дреха) по-късо от желаното; скъсявам. Уж се бяхме разбрали колко дълга да ушие роклята, а тя пак я окъсила.Много ми окъси косата, исках я по-дълга. окъсявам се, окъся се страд.

Списък на думите по буква