ОКЪТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКЪ̀ТВАМ¹, ‑аш, несв.; окъ̀там, ‑аш, св., прех. Поет. Закътвам¹. Все повече и повече ни окътваше мълчанието и самотността — другите роти останаха далеч назад, не се чуваше никакъв глас вече. М. Кремен, Б, 111. Окътваше ме нега на младо сърце, събудено за мене, и поривите на неговото вълнение даваха тласък на живота ми. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 322. "Да се върна, да се отпусна дома, до огъня, да ме

окътат шумовете на нашата къща!" В. Мутафчиева, ЛСВ II, 53.

ОКЪ̀ТВАМ², ‑аш, несв.; окъ̀там, ‑аш, св., прех. Диал. Нареждам, оправям, натъкмявам (Н. Геров, РБЯ). // Свършвам домашната работа; ошетвам. Ако Тодора, Младеновата жена, е отишла у тях, тя ще държи детето, за да окъта Мария работата си. К. Петканов, БД, 66.

ОКЪ̀ТВАМ СЕ несв.; окъ̀там се св., непрех. Диал. Нареждам се, оправям се, натъкмявам се (Н. Геров, РБЯ).