ОКЬОРАВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОКЬОРАВЯВАМ1, ‑аш, несв.; окьоравѐя, ‑ѐеш, мин. св. окьоравя̀х, прич. мин. св. деят. окьоравя̀л, ‑а, ‑о, мн. ‑окьоравѐли, св., непрех. Разг. Ставам сляп, ослепявам. Тя вече гледаше направо към хаджи Пеня, без да се стеснява. — Защо да не го гледа? Чева не е светец хаджи Пени! Той си мисли, че е толкоз хубав, та който го погледне ще окьоравее. Д. Немиров, Б, 86-87. Лудият кон или ще окьоравее или ще окуцее. П. Р. Славейков, БП I, 258. Баща Стоену продума: / "Синко Стоене, Стоене, / да даде Господ, синко ле, / със двете да окьоравееш." Нар. пес., СбВСт, 394.
ОКЬОРАВЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; окьора̀вя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Разг. Ослепявам някого. И турската вяра дотолкоз ви е окьоравила, щото сте забравили кои сте и сте станали най-върлите душмани на своите братя, да ги тъпчите, убивате, и турчите. Ц. Гинчев, ГК, 386. — Окьоравих с вилата чалмалията,.., изподрах и изпохапах всичките, ама женската ярост с мъжка сила на глава не излиза. Г. Манов, КД, 56. окьоравявам се, окьоравя се страд. и възвр.