ОКЮ̀ТЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Счупен. Пък беше една кротка крава, сива, с бяло петно на челото и с един окютен рог. Кр. Григоров, Н, 140. Стомничка с окютена дръжка стоеше на каменна плочка, а до нея бе прекътана калена чашка. Кр. Григоров, Р, 81.