ОЛАН —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ЛАН междум. Диал. За израз на възражение, протест, съмнение или като обръщение; холан. — Хайде олан! Не вярва ми се това! — отвръща Телчаров, като се сили да се покаже спокоен. Т. Влайков, Съч. III, 123. — Бъди спокоен от таз страна, олан. Затова сме набори. За приятел човек в моята къща всичко ще се намери. Г. Краев, Ч, 43.

— От тур. oğlan 'момче'.

ОЛА̀Н м. Истор. Слуга, обикн. млад, на турски големец; момче. Ако не, ще вземат дяволите твоя султан и оланите му, и харемлиците му. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 82. По-близките — оланите, дето им принасяха чибуци и кафета — знаеха повече за тези дълги разговори: двамата стари хаирсъзи се надлъгваха. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 67. Фанариотите трябало да се наричат христови апостоли за това, ,.. че съдържават по черковите и по манастирите цяло стадо чернооки ханъми и млади олане! С, 1872, бр.33, 257.

— Тур. oğlan 'момче'.