ОЛДЖИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЛДЖЍЦА ж. Диал. Лъжица. Ами простите [хора] пък що напрая? Ко видоа, ото олджиците се долзи [дълги] и сам чоек не моит со ними да съркнат [сръбне], тога фатия еден со други да си се полъгвет: "Яз тебе, ти мене" и така вечераа убо, лепо. СбНУ ХХIХ, 197. Кога фатиле да съркеет [сърбат] от попарата, водейничарот со олджицата своя го удрил ашкетия того [отшелника] по негоата олджица и му рекол. СбНУКШ ч. II, 109.