ОЛЕАНДЪР —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЛЕА̀НДЪР, мн. олеа̀ндри, след числ. ‑а, м. Бот. Вечнозелен средиземноморски декоративен храст с червени, бели или розови, разположени в китки цветове, който у нас се отглежда в големи саксии; лиандро, закум, зокум, лян. Nerium oleander. Успоредно с шосето, по коритото на някакъв пресъхнал поток, са поникнали високи олеандри и техните големи алени цветове ни придружават като усмивки далеч, чак до края на дългия ни път. К. Константинов, ПЗ, 207-208. В различните части на Сирия се срещат интересни, невиждани у нас, растения във вечнозелена премяна — гарига, маквиси, мирти, лаври, драки, олеандри (лян или зокум). Д. Войков, НС, 26. Току-що бяхме отминали остров Лезбос.. древната гръцка поетеса Сафо,.., го описва в маслинови гори, ухаещи олеандри и островърхи кипариси — вечнозелен, с бликащ живот и блаженство. Б. Трайков, ВО, 21.