ОЛЀКВАМ

ОЛЀКВАМ, ‑аш, несв.; олѐкна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. Ставам по-лек, намалявам теглото си. Клинката стана от мястото си, наведе се към бея,.. и го дигна като малко дете. — Рашко, много ли съм олекнал? — попита го беят. К. Петканов, ЗлЗ, 107. Дали телата при екватора не ще олекват, щом като тая сила [центробежната] е обратна на силата, с която Земята привлича телата? Г. Томалевски, АН, 80. Сега се движеха още по-бързо при това весело утро, пък и товарите бяха олекнали. Д. Талев, ГЧ, 341. Най-тяжък бива въздухът край морето, а колкото ся връви нагоре, толкова олеква. Й. Груев, Лет., 1869, 72.

2. Прен. За обем, количество, съдържание на нещо — намалявам, свършвам. Дорде пристигне сухарът на фронта, нали минава през деветдесет и девет ръце — олеква. Стопява се. Кр. Григоров, Р, 38. Купи си козичка и кесията му олекна. Толкоз му беше силицата на човека.

3. Прен. Ставам по-лесен, по-лек, по-приятен, с по-малко затруднения, пречки. На разсъмване отминахме заснежения връх Мардин, а пътят ни, вместо да олекне, стана дваж по-труден. Стръмното нанадолнище беше набраздено от безброй дерета, камилите често се препъваха. Ст. Дичев, Р, 128. Обр. Прохлада езерна полъхва — / олеква огнесипещ ден. Ив. Карановски, МП, 20.

4. Разг. Създавам по-малко затруднения на някого, преставам да бъда в тежест на някого. Латинка и Виолета чувствуваха, че тежат,.. — Ще отида в града да си потърся работа — .. Ще олекна на батьо, пък и на теб ще пращам нещо от града. Д. Кисьов, Щ, 133.

5. Разг. Държа се несериозно, глупаво и губя авторитета си, разочаровам другите, предизвиквам насмешка, пренебрежение и под. Разбира си от работата, но да не беше пиенето. Щом се напие и олеква. Не става за ръководител.

6. За работа, произведения на изкуството, науката и др. — губя съдържателността си, достойнствата си, ставам по-несериозен, по-лек. Вмъкна развлекателни моменти в пиесата и тя олекна.

ОЛЀКВА МИ несв.; олѐкне ми св., непрех. 1. Става ми по-леко, облекчавам се, след като се освобождавам от някакъв товар. Чичо Митуш можеше да подигне малко плуга и тъй на воловете щеше да им олекне. Й. Йовков, АМГ, 94. — Беше се [вишната] счекнала от цвят, още щом пукна пролетта.. На хиляди цветове цъфна и ѝ олекна. П. Тодоров, Събр. пр. II, 243.

2. Прен. Става ми по-леко, по-приятно от нещо, с по-малко затруднения и пречки. — Седнете си малко, моля ви са — .. — и ми поприкажете нещо за тоя толкоз прочут град. Така ще си отдъхнете и ще ви олекне пътят към дома ви. М. Георгиев, Ч, 1875, бр. 5, 215.

3. Чувствувам облекчение, освобождавам се от някаква грижа, мъка, неприятност, става ми по-леко. Хайде, разкажи ми всичко, ще

видиш, че ще ти олекне. Ем. Манов, ДСР, 92. Пък туй, жените, като си поплачат, олеква им. Й. Йовков, ЖС, 72. Ох, оставете ме тамо да ида, / дето клетникът почива и дреме, / тъжна му гробнина искам да видя, / там ми олеква от тежкото бреме. Ив. Вазов, Съч. I, 151. О, налейте! Ща да пия! / На душа ми да олекне, / чувства трезни да убия, / ръка мъжка да омекне! Хр. Ботев, Съч. 1929, 15. Като земеш у ръце, олеква ти на сърце. Послов. СбНУ ХХV, 41.

3. Оправям се след боледуване или прилошаване; минава ми. — Какво, поолекна ли ти? По-добре ли ти е сега? — От що да ми олекне? — .. Нема̀ съм болен? Т. Влайков, Съч. II, 26. Това бе минутно прилошаване.. Тук е повече въздух, ще ти олекне. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 129-131.

Списък на думите по буква