ОЛЕКОТЀН

ОЛЕКОТЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от олекотя като прил. Спец. За изделие, предмет — който е с намалено тегло, по-лек. Противоп. тежък. Заменихме тежкия преден теглич с олекотен. ВН, 1960, бр. 2616, 2. Спортните мотоциклети се характеризират с повишена мощност на двигателя, олекотена конструкция,.., високи скорости на движение, усилени спирачки. Гр. Тимчев и др., УВА, 9. Олекотени детайли. Олекотени профили.

Списък на думите по буква