ОЛЕКЧЀНИЕ

ОЛЕКЧЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Книж. Облекчение, облекчаване. Веществените доказателства, които могат да служат за откриването на престъплението или за олекчението и оправданието на подсъдимия, требва да бъдат внесени в заседанието на съда и турени пред съдниците. ВП, 115. В нея [военната гимнастика] ний съгледваме решението на въпроси от най-голяма капитална важност [за младежта], като: олекчението на действителната служба. Н, 1883-1884, кн. 3-4, 332.

Списък на думите по буква