ОЛЕТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЛЕТЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; олетя̀, ‑иш, мин. св. ‑я̀х, св., непрех. 1. За коса, листа на дърво, цвят и под. — опадвам, окапвам; олитам, олетям. — Дъще Йордано, дъще Йордано, Йордано,/ снагата да ти изсъхне, / косата, косата да ти олети. Нар. пес., СбВСтТ, 284. Дръвото са покръшило,/ шумата е олетела — / ябъки са не отбиват. Нар. пес., СбНУ XLIV, 244.

2. За кости — оголвам се след изгниване, разлагане на месото. Дека Яна Дунав изфрълило, / тамо се е градище правило; / дека Яни кости олетели, / там порасло зелена ливада; / дека Яни очи излетели,/ там изврели два бистри кладенци. Нар. пес., СбВСт, 280.

3. За роса — изпарявам се, вдигам се; олитам. Айдете булки, да легнем,/ доде слънцето огрее,/ доде росата олети. Нар. пес., СбНУ XXIX, 126.