ОЛЕУМ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ЛЕУМ м. 1. Хим. Вид концентрирана димяща сярна киселина, употребявана в производството на органични багрила, взривни вещества и другаде. Олеумът е разтвор на серен триокис в 100%-на сърна киселина. М. Кожухаров и др., АХ, 291.

2. Биол. Масловидно вещество, което се намира в някои растителни клетки.

— От лат. oleum ,масло, през нем. Oleum или рус. олеум.