ОЛИГОЦЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЛИГОЦЀН м. Геол. Най-младата епоха на палеогена. Терциерът се подразделя на стар терциер (палеоген) — палеоцен, еоцен и олигоцен, и на нов терциер (неоген) — миоцен и плиоцен. Гр. Николаев и др., ОГ, 176. През олигоцена (преди около 38 милиона години) се развива голям орогенен процес, който интензивно нагъва Филипините. Хр. Тилев, Ф, 14.

— От гр. |λίγος 'малък' + καινός 'нов', през рус. олигоцен или нем. Oligozan.