ОЛИМПЍЕЦ

ОЛИМПЍЕЦ, мн. ‑ѝйци, м. 1. Разг. Спортист, участник в олимпийски игри (олимпиада). На летището вчера слязоха нашите олимпийци.

2. Поет. Всеки от дванадесетте богове в старогръцката митология (най-често Зевс), които живеели на планината Олимп. Но помогни, ако можеш, о майко, на своето чедо, / там на Олимп изкачи се и Зевса моли, ако нявга /../ облакосбореца Зевса ти от позор си спасила /.., когато са искали да го поставят в окови / сам Посейдон и Атина, Хера и вси олимпийци. Ас. Разцветников, Избр. пр III (превод), 18. Враждата между Зевксис и Паразий / не е като помежду родни братя, / нито като между баща и син: / вражда е между двама олимпийци, / слезнали на стъгдата. К. Христов, ИБ, 76. — Кой си, не искам да знам: / — Пан, олимпиец, — пират ли — дошъл сред / водите златисти / белите кораби ти — пепел да сториш и плам. Е. Багряна , ВС, 62.

3. Прен. Поет. Човек на изкуството, обикн. писател, който е достигнал върхове в творчеството си, който е велик творец. Не ще съмнение, че в много от своите творения Пушкин се явява светъл олимпиец с жизнерадостен поглед на живота. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 76. Кой знае дали Ваймарският парк, тъй грижливо отгледан и пазен от Гете, е бил така хубав в дните, когато великият олимпиец,.., се е вслушвал в шепота на огрените му от месечината гъстолиствени дървеса! П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 39.

4. Прен. Величаво спокоен и високомерен човек. От .. [него, П. П. Славейков] читателите бяха недоволни, че е противник на Вазова, че е горд олимпиец и че стилът и езикът му са тежки. М. Кремен, РЯ, 241.

Списък на думите по буква