ОЛИТАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЛЍТАМ, ‑аш, несв.; олетя̀, ‑яш, мин. св. -ях, непрех. Остар. и диал. 1. За цвят, листа, коса и под. — опадвам, окапвам; оле‑

тявам, олетям. Някои от тях [розите] дават добре развити цветове, други след разцъфтяването им цветовете олитат, трети преди да се разцъфтят цели пъпки падат от стеблата. Гр, 1906, бр. 10, 159. Тая нощ техните жилави клонки бавно започват да се надигат. Дзън-дзън! — стласкват се помежду си ледените чашки по тях, изпочепват се, олитат, безпомощно звякат по земята. Т. Харманджиев, КЕД, 15. Цвят олита, лист опада. Ч, 1871, кн. 7, 220.

2. За роса — изпарявам се, вдигам се; олетявам, олетям (Н. Геров, РБЯ).