ОЛИЦЕТВОРИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЛИЦЕТВОРЍТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Остар. Книж. Някой (или нещо), който олицетворява, представлява нещо; олицетворение (във 2 знач.). Фило Калинков беше личният приближен на самите сега олицетворители на отечествената независимост, старите негови съратници, регентите днес на България. А. Страшимиров, Съч. I, 236. "Звяр", "кръвопиец," "изрод човешки," "нищожна твар" — такъв се представлява олицетворителят на експлоатацията и потисничеството. Г. Бакалов,Избр. пр., 336. По тоя начин дружбата се явява олицетворител на това, що българите имат и могат в Станимака. РН, 1905, кн. 4, 193.