ОЛИЦЕТВОРЯ̀ВАМ

ОЛИЦЕТВОРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; олицетворя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Представям нещо в образ на живо същество; персонифицирам. Старите славени ги [реките] олицетворили .. и ги обожавали. Ч, 1871, кн. 16, 503. И тъй, словенинът, като олицетвори невидимата причина, основа своето верование на тази мисъл, че "доброто начало секоги докарва на човека само добро". Т. Шишков, ИБН, 186.

2. Прен. Изразител съм на нещо; въплащавам. Борис изглеждаше духовно ограничен, но олицетворяваше трезвия реализъм, упорството и волята. Д. Димов, Т, 220. Този човек олицетворяваше правдата, а сам беше погазил една правда по пътя си. А. Гуляшки, ЗВ, 302. Новият турски реформатор [Митхад паша] ,.., изчезна ненадейно от политическата сцена. Сякаш неговото поведение да беше един лъжлив мираж, както бяха лъжливи и началата, които той олицетворяваше.. НБ, 1877, бр. 63, 245. Алдеа, който олицетворяваше самата искреност, говори тъй тому князу: Аз не мразя никак моята братовчедка, ако и да е по-хубавица от мене. И. Адженов, ВК (превод), 31-32.

3. Остар. Представям, изобразявам в художествена творба; рисувам. Той захваща да возпява отечеството си в песните си и да олицетворява славата му в жизнеописанията си. К. Величков, НС, 10. Никой не са е заел да олицетвори народний злополучен живот на българина в период на няколко години връх лицето на един страдалец или герой. У, 1871, бр. 11, 172. Тези повърхни бележки описах, за да упътя зрителя да види какво въображение исках да олицетворя, а по-частни разяснения дано може картината сама да изговори. Н. Павлович, РК, 3. олицетворявам се, олицетворя се страд.

ОЛИЦЕТВОРЯ̀ВАМ СЕ несв.; олицетворя̀ се св., непрех. Намирам израз, въплъщение в нещо; въплъщавам се, проявявам се. Всеки гражданин, като представлява една личност, в която се олицетворява цялото человечество, е съвършено равен на своите подобни. ПУС, 7-8. Може да се каже положително, че в това творение [на Ив. Вазов] напълно са олицетворява искрената душа на нашия народ. НБ, 1876, бр. 55, 212.

Списък на думите по буква