ОЛОВЍР

ОЛОВЍР м. Остар. Книж. Скъпа пурпурна коприна. Така, облечена в дрехи от аксамит и оловир и увенчана с корона, сияеща с нетленна хубост, княгиня София бе погребана под сводовете на църквата. Ст. Загорчинов, ЛСС, 168.

— От гр. |λόβηρον 'пурпурна дреха'.

Списък на думите по буква