ОЛО̀ВНИК

ОЛО̀ВНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑а, м. Остар. Книж. Молив от графит. На книга писуват с мастило или с оловник. Д. Манчев, БЕ I, 102. В Европа ластиката се е появила скоро и най-напред се е употреблявала да се трие писаното с оловник. Т. Икономов, ЧПГ, 105. Аз пренесох в кораба ястието си, карандашите си (оловници), и аз настаних платната, като съставях самси всичкия екипаж (товар). Ч, 1875, кн. 3, 144.

Списък на думите по буква