ОЛОВНОСИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЛО̀ВНОСИН, ‑я, ‑ьо, мн. ‑и, прил. 1. Който е син със сив оттенък, като на олово. Денем небето трептеше в тежка оловносиня омара, а вечер придобиваше портокален и изумруденозелен цвят. Д. Димов, ОД, 21. Малките облачета на хоризонта заплашително бързо нарастваха и сменяха цвета си: бял, виолетов, оловносин. М. Марчевски, ОТ, 35. По мрак излизат [миньорите] с кал оловносиня / от мрака, все не зърнали зора,/ изкоренени сякаш с пръст и тиня / дълбоко от подземните недра. Бл. Димитрова, Л, 126. ^● За цвят на лек автомобил — син металик.